On ne passe pas!*

Европейската интеграция не може да допуска манипулации на Истината

Република Северна Македония все по-очевидно следва политическа линия, която не просто забавя, а на практика блокира собствения ѝ път към членство в Европейски съюз. Това се случва в момент, когато разширяването на Съюза отново е на дневен ред и геополитическата среда изисква стабилност и предвидимост на Балканите.

Неизпълнени ангажименти и загуба на доверие
В основата на проблема стои неизпълнението на поетите ангажименти по т.нар. „Френско предложение“– рамка, която даде добра възможност да се деблокира процесът между България и Северна Македония. Един от ключовите елементи в тази рамка е вписването на българите като държавотворен народ в конституцията на страната. Отлагането и политизирането на този въпрос не е просто вътрешнополитически проблем – то подкопава доверието между партньорите и поставя под въпрос реалната ангажираност на Скопие към европейските ценности. ЕС функционира на основата на договорености, правова държава и защита на човешките права – принципи, които не могат да бъдат селективно прилагани.

Репресии и символични действия
Паралелно с институционалното бездействие се наблюдават и тревожни сигнали за натиск върху хора с българско самосъзнание. Закриването и атаките срещу културни институции като Българския културен клуб „Иван Михайлов“са симптом на по-дълбок проблем – неспособност или нежелание за гарантиране на основни граждански права. Подобни действия не само противоречат на европейските стандарти, но и изпращат негативен сигнал към Брюксел, че реформите са повърхностни, а не структурни.

Външнополитически шум вместо реални реформи
Вместо да се фокусира върху изпълнение на конкретни критерии, настоящото правителство в Скопие инвестира значителен ресурс в международни кампании и лобиране. Често тези действия са придружени от манипулативна реторика, която представя ситуацията като двустранен спор, а не като въпрос на изпълнение на ясни европейски изисквания. Фигури като Томас Вайц и други европейски представители нерядко са въвличани в тази комуникационна стратегия, което създава усещане за „двойна игра“и подкопава доверието в обективността на европейския процес.

Кой печели от забавянето?
Тази политика, макар и представяна като защита на националния интерес, на практика обслужва интересите на външни фактори, които не желаят интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Забавянето на процеса създава вакуум, който лесно може да бъде запълнен от геополитически влияния извън европейската орбита. Това поставя Северна Македония в стратегически риск – страната губи време, доверие и икономически възможности, докато съседни държави напредват.

Българската позиция – въпрос на принцип, не на вето
Позицията на България често е представяна като „блокираща“, но в своята същност тя е базирана на вече договорени условия. В този смисъл не става дума за едностранно вето, а за настояване за спазване на поети ангажименти. Свалянето на ветото без реален напредък би означавало компромис с основни принципи на ЕС – нещо, което би имало дългосрочни негативни последици не само за двустранните отношения, но и за самия Съюз.
…
Днешната политика на Северна Македония изглежда парадоксална: вместо ускоряване на европейската интеграция, тя води до нейното забавяне. Вместо изграждане на доверие – до неговото ерозиране.
В този контекст е показателна и историческата перспектива, представена от Иван Михайлов в неговите мемоари “Спомени”. В тях той последователно защитава тезата, че културното и просветното развитие на Македония през XIX и началото на XX век е неразривно свързано с българската духовна традиция – чрез училищата, църковната борба и книжовната дейност. Михайлов подчертава, че българското самосъзнание е било водещ фактор за формирането на модерната идентичност в региона, особено в рамките на Българска екзархия и образователната ѝ мрежа.

Тази историческа реалност не може да бъде игнорирана или подменяна без последствия – нито в научен, нито в политически план. Отказът да се признае многообразието на идентичности, включително българската, не е просто спор за миналото, а пречка пред изграждането на доверие в настоящето. Ако Скопие действително желае членство в Европейски съюз, пътят е ясен: изпълнение на поетите ангажименти, гарантиране на правата на всички граждани и приемане на историческите факти като основа за общо европейско бъдеще, а не като инструмент за политическа конфронтация.

ORFEI e.V.

————-
*On ne passe pas! – „Няма да преминат!“) е политически лозунг, изразяващ твърдото намерение за неотстъпване от дадена позиция и нейната защита до последна възможност. (Уикипедия)