Най-старата легенда за мартеницата датира още преди раждането на Христос.
Тя гласи, че мартениците били завръзвани най-напред от траките. Те не пропускали да се закичват с тях послучай пролетните мистерии, символизиращи края на зимата и събуждането на природата. Легендарният тракийски цар, музикант и първожрец Орфей украсявал лирата си с кичури от
сплетени бели и червени нишки.
Според древните тя символизирала вечността на живота и безсмъртието на човешкия дух, събирайки ги именно чрез съчетанието между бялото и червеното. Даже възелът, с който първоначално се връзвала мартеницата представлявала фльонга във вид на хоризонтално разположена осморка – както знаем, именно с този символ в математиката се означава термина “безкрайност”. Бялото и червеното присъстват неизменно и в облеклото на дедите ни от най-ранни времена. Бялата риза, символизираща най-горния (духовния) свят. Черните панталони при мъжете (или литака при жените), символизират земята (тоест, физическия свят). А между тях е червеният пояс (или колан), тоест, животът, който се явява свързващото звено между Духа и Земята… Цяла философия, изразена в един символ.
Друга една легенда е свързана с княз* Аспарух и годината на създаването на (поредната) българска държава (681 г. ). Версията, базирана на официалната теория за пристигането на българските войски до Дунава, разказва, че те съзрели на юг зелената равнина и били пленени от тази красива земя. Затова решили да останат тук завинаги (не е изключено, обаче, Аспаруховите българи не просто да са „открили“ нова територия за себе си, а всъщност да са населили отново родната земя, завършвайки многовековния кръгов път, започнат още от тракийските владетели Дионис и Александър Македонски)
Било първи март. Аспарух решил да извърши жертвоприношение в знак на благодарност към Небето и поискал стръкче изсъхнал копър, с което по традиция запалвали жертвената клада. Търсели копър, но не намирали никъде и тогава на рамото на Аспарух кацнал един сокол. На крачето му имало снопче копър, завързано с бял и червен конец,. То било пратено от сестрата на Аспарух, Хуба, която била останала на север, при баща им, цар Кубрат. На Хуба се бил присънил сън, от който тя разбрала за проблема на брат си. По сокола си Хуба изпратила китката копър, завързан с оплетения бяло-червен вълнен конец. Така княз Аспарух получил китката и запалил кладата според традицията, а с бяло-червения конец закичил себе си за здраве.
Преданието казва, че оттогава народът ни се окичва с усукан бяло-червен конец. Освен в България обаче, мартениците се срещат в повечето области на Румъния, Молдова и Украйна, а също така и в Македония т.е. все на места, където има значителни групи българи. Днес мартеницата е из целия свят. Благодарение на неуморния българския дух и волята на българите да откриват нови хоризонти и да запазват културата си, мартеницата е на всички континенти.
Мартеницата се носи от 01 март до 25 март – Благовещение. Тя може да се свали и при първото виждане на
щъркел, на лястовица, или при вида на цъфнало дърво.
Използваме случая, за да призовем всички българи от Мюнхен да закачат своите мартенички (след 25.03.) на Българското Дърво в Олимпия Парк (виж картата). Години наред вече това дърво приема мартениците на много наши сънародници. Вятърът отнася някои от тях, но те се появяват отново там всяка следваща година. Жълтото обозначение посочва точното местонахождение на дървото. GPS координатите са посочени по-долу, в бял текст.
Ще се радваме, ако нашите сънародници и от други страни подемат тази инициатива и определят Дърво на Българската Мартеница в населените места по света, които обитават!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, приятели !!!
Асоциация „ОРФЕЙ“, Мюнхен
01.03.2018.
