Празнувайки днес един такъв велик за България момент, какъвто е нейното обединение през 1885 г. (макар и все още идеалът за него да не е постигат докрай), ние няма как да не се запитаме доколко обединени сме днес като народ и държава, 133 години след тази паметна дата.
И ако се възхищаваме на волята и решимостта на народа ни да се пребори за териториалната си цялост преди повече от век, то би трябвало също така да сме наясно, че Обединенението е най-напред духовен акт, а после и акт, извършен във физическото поле. Ако умовете и сърцата на току-що освободените ни предци не бяха настроени на един лад, този на победата и свободата, то днес надали щяхме да се гордеем с историята си…
Ето защо, нека всеки от нас (заедно и поотделно) да носи отговорността за това постигането на националния идеал да преминава през обединените ни мисли, чувства и действия.
Честит Празник!
Дружество ОРФЕЙ, Мюнхен
06.09.2018