140 години от Освобождението на България
Отново е Трети Март.
На този ден както винаги си спомняме за епичните боеве за освобождението на България от османско иго и скланяме глава в почит на загиналите за свободата ни български, руски, румънски и финландски воини. Звучат тържествени речи, развяват се знамена и заря осветява нощното небе над Балкана. Празникът е наистина прекрасен и на този ден всички сме обединение около него.
Но ако преди 140 години народът ни постигна възраждане на своята културна идентичност и се обедини около идеите си за национална независимост и цялост, то днес повече от всякога му е нужно национално помирение и единство. Както е казал Тодор Александров, “…Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света налагат да не се нарушава единството на българите…” Ако след войните народът ни отстраняваше руините на разрушени сгради и полагаше наново основите на градове и села, то днес е необходимо отстраняването на духовната шлака от мислите на хората. Трябва на мястото на духовните руини да се построи нова система от осъвременени ценности, ефективни закони, нефилтрирани знания, адекватни умения и споделени практики. 
Разкъсвана от вътрешни междупартийни борби и от външни интереси, страната ни все още търси верния път за преодоляване на траещата дълги години политическа, икономическа и социална нестабилност. Вероятно в очите и тефтерите на социолози и политолози първопричините за всичко това са стотици на брой. Но от гледна точка на природните закони тези причини са само три – позабравени нравствени ценности, компромиси с националните интереси и сериозен демографски срив.
Времената днес са твърде динамични, за да се губят оставащите ценни минути за реанимиране на духа и тялото на народа ни. Оправянето на фундаменталните проблеми в държавата не се постига с персонални наказания. Тази практика разчита единствено на страха като мотивация и е отдавна отмряла в страните, които се стремим (поне на думи) да достигнем. Иска се наличието на работеща конструктивна система, с ясно определени роли и отговорности, базирани на съотвените компетенции и морални устои на членовете й. Иска се такава система да бъде подчинена най-вече на държавността и на интересите на нейните граждани, а не на нещо друго.
За плуващия под водата оставащият кислород не е безграничен! Лекуването на симптома не лекува самата болест. Корективните и краткосрочни мерки (при отсъствието на превантивни мерки) нямат нищо общо с работещата стратегия .
Варосването на бордюрите в една казарма не прави войската й по-боеспособна. Биенето, като средство за възпитание на невръстното дете, няма да го направи по-опитно…
И ако в дните след Освобождението търсехме смели и решителни държавници, които да укрепят териториите на възродения ни народ, то днес ни трябват духовни лидери, които да убедят народа в силата на неизменните и безкомпромисни закони на Природата. Защото успешни са само онези общества, които познават и зачитат както човешките, така и природните закони.
Не само политиците, а всички ние като индивиди следва да работим за промяна на самите себе си – без този акт ще е невъзможно да постигнем желаната промяна в самата България. Този път ни чака битка за умовете и сърцата ни. Този път противникът е невидим и не носи отличителна униформа, не гърми с топове, не размахва саби и не е локализиран в една или две траншеи. Освобождението този път няма да дойде отвън – то предстои да се случи в нас самите.
Предстои ни нова Шипка. Богъ да пази България !
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !
Асоциация ОРФЕЙ, Мюнхен
03.03.2018