България и Македония – исторически ден за Балканите и за Европа!
“Където е текло, пак ще тече!” Така през 2015 година един възрастен лекар с корени от Охрид, Македония отговори на въпроса ни какво мисли за бъдещето на България и Македония. И продължи: “Не може от хилядолетия да сме пеели едни и същи песни; да сме играли едни и същи хора; да сме чели и писали с едни и същи букви и да сме бранели едни и същи земи, а днес да страдаме от разделението, което допуснахме през 20 век поради нашите слабости или поради агресията на чужди интереси…Ще дойде ден, когато и от едната, и от другата страна на границата ще разберат, че имат 1 % различия и 99 % прилики”
И този момент дойде. Днес е исторически ден и за двете държави. Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Освен, че демонстрира пример за добра воля и желание за мир, уважение и добросъседство на Балканите, този договор е и една сериозна крачка за стабилизирането на региона и за интегрирането му към Европейското семейство. Дано тази крачка да бъде оценена и приета от парламентите на двете страни, а след нея да последват и други съвместни, конструктивни действия.
“…България и Република Македония, без посредници и модератори, сме стигнали до извода, че мирът и добросъседството са по-важни от всичко останало. Неслучайно хората са казали, че гледайки назад, ще се спънеш и ще паднеш. Решихме да гледаме напред и съм сигурен, че ще има видими резултати от подписването на Договора за добросъседство…” – така премиерът Борисов характеризира намерението на двете страни да направят решителна промяна в бъдещите си взаимоотношения, като залог за стабилни Балкани и единна Европа.
В унисон с българския си колега, македонският премиер Заев потвърди намеренията на двете страни с друга метафора: „Решихме да гледаме, че чашата е полупълна, а не полупразна. Това, което се съдържа в Договора, предполага изключителни перспективи, защото той е инструмент за сътрудничество“
Утре е Илинден. Преди 114 години настъпи апогеят в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Въпреки последвалите десетилетия на жестокости, граничещи с геноцида, общите ни предци не склониха глава и не забравиха кои са и какви са иделите им. Трябваше да измине повече от век, за да можем днес отново да погледнем с надеждата Балканите да станат място на траен мир, сигурност и просперитет.
В този аспект, следва да си припомним и известната мисъл на Ванче Михайлов (1896-1990), всеотдайният деец на българското национално-освободително движение в Македония: “Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа”.
Не трябва да забравяме и думите на Гоце Делчев (1872-1903) – водача и идеолога на Българските македоно-одрински революционни комитети, известни като ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация): “…Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.
Дружество ОРФЕЙ, Мюнхен