01.11. Денят на българските будители
Крайно несправедливият и позорен за авторите му Ньойски договор (1919 г.) не успява да сломи духа на българското общество. Макар и да изпитва остра нужда от духовни стимули и мотивации, то ги намира в наследството от идеите и словата на най-мъдрите българи. През 1922 г., министърът на народното просвещение в правителството на Стамболийски, Стоян Омарчевски, по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември* за Ден на българските народни будители.
Три години по-късно Цар Борис III подписва закона за въвеждането на празника, наречен Деня на народните будители*, на 3 февруари 1923 г. Прокламацията на празника е следната: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
*При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, става първи ноември по новия календар.
по материали от Уикипедия,2016
Ето защо ние, техните потомци, следва да помним делата им и да прилагаме заветите им в пътищата си. В дълбокия за България мрак на 18-ти век, един смирен монах, но непримирим българин от Банско възобнови искрата на българската национална гордост, език и самосъзнание. Тя лумна като океан от огън и бе един от главните предпоставки, довели до събитията от 1877-1878 година и последвалото Освобождение на България. Въпреки това, оттогава до ден днешен, България е била изправяна пред непрестанни предизвикателства по отношение реализацията на националните си идеали.
Паисий и останалите велики будители на България изпълниха достойно своя дълг, превръщайки го в мисия. Техният факел освети нашия път, по който вървим днес. Сега е наш ред да издигнем пламъка високо и навсякъде, където има българи. За да има път пред другите, които идат след нас.
Дружество ОРФЕЙ, Мюнхен
Будителите са сред нас и днес
Когато споменаваме думата “будител”, обикновено се сещаме за онези, свързани със славното ни минало, но не бива да забравяме и тези, които творят в нашите дни и продължават да осветяват пътя ни със словото, с науката и с мъдростта си. Тези 3 понятия не са само привилегия на миналото – те ни съпътстват винаги и навсякъде, но не всеки е имал шанса да усети отблизо въздействието им върху духа и душата си. Тук е мястото да отправим и поздравления към българските училища в Германия, и по-специално към тези в г. Мюнхен, които полагат самоотвержени грижи за запазването на българския език и култура сред най-малките българи тук.
Именно тази дата е най-подходящата, за да ви представим един от съвременните будители и доайени на българския език, литературата и педагогиката. С тази личност искаме да запознаем сега онези от вас, които са нямали възможността да научат за нея по-рано. Една жена, която за хилядите свои ученици остава и до днес символ на мъдростта, на изящното българско слово и на любовта към възпитаниците си. Вече 2 поколения випускници от легендарните 18-та гимназия “Уилям Гладстон” и НГДЕК в София, не спират да изпращат своите поздрави и най- сърдечни пожелания към любимата си учителка, от различни краища на света.
Представяме ви д-р Стамена Димова
Тя принадлежи към категорията на истинските учители. Става въпрос за онези, които не просто преподават, а щедро раздават на хиляди българи своето културни, научни и духовни постижения. Повече от 40 години нейните ученици не спират да черпят от нея сила, оптимизъм и вдъхновение в пътя си. Нейният професионален живот се е издигнал на километри над стандарното понятие, което повечето хора имат за думата “учител”. Самият факт, че учениците й не спират да са в контакт с нея по всяко време на годината (почти половин век след последния звънец), говори сам по себе си. Защото няма нужда животворната вода да тече към жадните – те сами отиват до извора й, пият дълго и никога не могат да се наситят…
Въпреки неимоверните трудности, които още като дете д-р Димова и семейството й са преживяли заради войната и тоталитарния режим след 1944, тя не демонстрира негодувание или обида към факторите, причинили й редицата страдания. Напротив, безгранична е нейната способност да прощава на онези, които “не знаят що вършат”. Искрите на правдата и надеждата, разпалвани от словата и примера на светли личности като нея, сияят дори и в най-мракобесните времена и никакви тъмни сили не могат да ги угасят. Зад обаятелната й индивидуалност обаче, стои една волева жена, която има непоклатима сила на духа, съчетана с ценности като мир, любов и прошка. Защото не е лесно да възпитаваш учениците си в безмерна любов и патриотизъм към Отечеството си, особено когато то е и мястото, където си изпитал дълги години на незаслужени страдания.
Днес всеки нейн ученик ще ви каже, че дори на такава почетна възраст, Стамена Димова не престава да се труди в храма на словото и да подържа същото си уникално ниво на проницателност, ясна мисъл и … нестихващо добро настроение. При това, неподправено и истинско.
Учениците й, които живеят зад граница, също ще се присъединят към казаното по-горе. Ето и едно поздравително писмо, което наша сънародничка от Мюнхен изпраща чрез Асоциация “ОРФЕЙ” до Стамена Димова (изказът в това мило и искрено писмо ще ви убеди в казаните за д-р Димова по-горе думи):
Ние също се присъединяваме към поздравленията до съвременния будител, г-жа Стамена Димова, и й желаем още дълги години на здраве, нестихващ порив на духа и неспирен поток от обичaщи я ученици!
Честит празник, Учителко!